ОНЧ "Просвета" Златоград отбеляза своя 100-годишен юбилей. 100 години – средище на културно развитие и духовен просперитет. 100 години – извор на непреходни традициии и жажда за съхранение на културни ценности. 100 години – изпълнени с постижения, амбиции и спомени за тях. 100 години – тест за нашата духовна чувствителност и съпричастност към културното и историческо наследство.
Искрата за създаване на културно средище в Златоград е запалена в далечната 1907 година от Илия Хаджидончев, Георги Хекимов и Тома Пачилов. Братя Семерджиеви от Солун се отзовават на молбата им и изпращат безплатно четири конски товара с историческа, научна и художествена литература. В протокола на учредителното заседание от 1908 г. четем: "В днешното заседание под председателството на Никола Хекимов реши се на 7-го да се освети клуба ни, а на 14 същи, да стане откриването му, за която цел да се поканят Нег.[ово] Благор.[одие] Каймакамина, всички правителствени чиновници и видни граждани". През1920 г. читалището вече е привлекателен център за златоградската интелигенция. Под председателството на Станислав Пачилов се организира библиотека и читалня.
В далечната 1926 г. читалищното настоятелство поставя на сцената редица пиеси "Хъшове", "Борислав", "Иванко", "По неволя доктор", "Службогонци" от Ив. Вазов., а през 1930 е представена с голям успех пиесата "Под игото" от Иван Вазов, като актьорите, сред които Паскал Чалъков и Яна Петрова Шукова, Веска Прамакирова и др. показват завидни театрални умения. В летописната книга на читалището, е посочено "Понеже не достигали актьори, някои изпълнявали по две и три роли. Например Демир Аладжов изпълнявал ролите на Огнянов и Отец Йеротея, Станислав К. Пачилов – ролите на воденичаря дядо Стоян, дякон Викентий и Стефчов. Актьорите дигизирал Владимир Печев."
Малко по-късно банковият счетоводител Демир Аладжов режисира пиесите "Цигани", "Сребърната лисица" и "Край стените на Солун". Поставена е с успех драмата Фабиола. Сред най-изявените актьори от това време, оставили следа на театралната сцена в Златоград са Дешка и Демир Аладжови, Кина Евтимова, Петра Пешева, Радка и Пенчо Пенчокови, Георги Рачков, Михаил Брънгов, Николай Пржевалски, д-р Петър Нечаев, Анатоли Симеонов, Спиро Розов, Паскал Чалъков, Ангел Благоев, Пантелей Стоянков, Щерю Чанков, Недялка и Никола Шукови, Катя Симеонова и много други. Д-р Нечаев и младия свещенник Бекриев основават черковен певчески хор. Организиран е и малък оркестър от 8 цигулки, 5 китари и едно виолончело. Благодарение на руските емигранти, на златоградска сцена се появява и нещо ново не само за града, но и за повечето провинциални градове в страната. Поставят се на сцена оперетите "Иванов Павел", "Пред входа на китайския рай" и "Ветрената мелница". Паметна дата за златоградското читалище и за неговите членове, а и за жителите на Златоград е 18 юли 1931 г., когато със заповед № 2941 то е утвърдено за ‛Народно читалище ‛Просвета".
Достойни за уважение за усилията на златоградчани за построяване на самостоятелна читалищна сграда. На общогражданско събрание, състояло се на 24 януари 1934 г. е взето решение: ‛Да се започне строеж на читалищна сграда с театрален салон на мястото, където в миналото бяха поставени основите на медицинската лечебница". Желанието на гражданите било откриването на постройката да съвпадне с честванията по случай стогодишнината на Старата църква ‛Успение на Пресвета Богородица". В строителният комитет влизат първите държавни и общински ръководители в града и околията, както и граждани от различни поколения - началника на гарнизона, околийският управител Димитър Сребров, Градският кмет Величко Хекимов, адвокат Диню Бояджиев, Станислав Пачилов, Свещ.Димитър Бекриев, Д-р Асен Шопов Повече от 400 семейства даряват средства за построявнето на новата читалищна сграда. Някои от тях като директора на тютюновата фирма ‛Ориенттабако" Димитър Божков - 5000 лв, други –по-скромни суми, но винаги с готовност и желание за "делото". Участват с труд всички. Сградата се построява толкова бързо, че изпреварва одобрението на строителните планове.
Новата сграда дава тласък за подготовка и представяне на нови пиеси и оперети, за сформиране на хорове. Активни хористки за дълъг период от време стават Недялка Шукова, Норка Хекимова, Недялка Шопова, Славка Вълчева, Веска Стоянкова, Веска Хекимова, Веска Томова, Веска Брънгова, Марийка Чанкова и др. В читалищните хорове участват голяма част от златоградската интелигенция. През 1944, с помощта на Станислав Сивриев и Кирко Профиров е оформен книжния фонд и отворена отново вратата на читалнята. Читалището разширява дейността си и отново става притегателен център за цялата младеж. Направени са абонаменти за вестници и списания. Организират се вечеринки, лектории, вкл. и курс по стенография, . Към читалището се сформира се оркестър , организиран от Янко Ников. Създава се художествен колектив ‛Йорданка Чанкова" с общо 84 членове, с ръководител Васил Симеонов. Театралната трупа на Атанас Дриев през 1951 прераства в любителски драматичен състав. В дългогодишната театрална история на Читалище "Просвета" ще срещнем пиесите "Снаха", "Царска милост", "Диверсанти", "Бащи и синове", "Селска история", "Съвест", "Ден за почивка", "Урок от живота" и "Дъщерята се омъжва", а трайна диря остават Кирко Профиров, Десанка Брънгова, Блага Пачилова, Георги и Мария Шукови, Венцислав Молев, Райна Брънгова, Иван Брънгов , Недялка Шопова, Славчо Симеонов, Бойка Чалъкова, Венцислав Молев, Кирил Сивриев, Блага Деспотова, Верка Апостолова, Вътьо Вътев, Кирил Илиев, Алексей Кинанев, Сийка Вълчева, Димитър Алендаров и др. Дълъг и неизброим е списъка на лицата, които спомогнаха за облика на Читалище "Просвета" през годините и днес. С почетен медал за заслуги към читалището и общината са удостоявани Елеонора Юнакова, Блага Деспотова, Емилия Кехайова, Теменужка Хаджолова, Иван Брънгов
Огромно уважение и за Председателите на Читалището през годините:
- Никола Хекимов
- Станислав Пачилов
- Демир Аладжов
- Свещ. Бекриев
- Нестор Филипов
- Александър Ханджиев
- Никола Евтимов
- Владимир Ганев
- Сава Щинков
- Стайко Даскалов
- Иван Узунов
- Панайот Пачилов
- Кирко Профиров
- Здравко Башев
- Васил Джерахов
- Серафим Брънгов
- Алексей Кинанев
- Димитър Алендаров
- и на всички читалищни деятели
Благодарност към ръководителите и участниците в действалите и сегашни състави и групи към читалището:
- Група за народни хора и ръченица с ръководител Вунцов
- Естрадният (джазовият) оркестър с музикален ръководител Георги Шуков
- Детската музикална школа по акордеон и цигулка с рък. Христо Ванев,
- Хор на учителките – в Златоград – с ръководител Видев
- Група за политически песни с художествен ръководител Зоя Хаджиминева
- Група за художествено слово на Милка Ненова
- Куклено-театрален състав с художествен ръководител Фаня Дедьова
- Вокално-инструментален състав с художествен ръководител Христо Печев
- Рок група , организирана от Валери Коджаманов
- Вокално-инструментален състав «Инхибитори» на Слави Печев
- Народен хор с ръководител Нели Шъкова
- Кръжок по тамбура с художествен ръководител Николай Ковачев
- Кръжок по гъдулка с художествен ръководител Райчо Пашов
- Клас по акордеон с художествен ръководител Любомир Кабакчиев
- Клас по пиано с художествен ръководител Христо Доков
- Битов Оркестър на Огнян Ковачев
Гордост за съвременното наше читалище са :
- Група за стари градски песни «Златен полъх» с ръководител Елена Симеонова,
- Дамска певческа формация «Надежда», с ръководител Розина Анжерова
- Мъжка битова група с ръководител Серафим Кафеджиев
- Танцов състав с ръководител Данаиела Тасева
Много са имената, които заслужават да бъдат представени за заслугата им към читалището. Някои от тях са особено ценни - защото това са лица, получили национална популярност, направили първите си стъпки на сцената или в репетиционните на Читалище «Просвета». Сред тях са Вели Чаушев и Михаил Илийков, Виктор Калев, Ирина Маринова, Таня Етимова, Елена Бозова, Таня Скечелиева, Дарина Джамбазова, Лазар Вълчев, Стоян Якубов и др. 
В словото на председателя на читалищното настоятелство Пламен Чингаров по повод на 100 - годишния юбилей на Читалище "Просвета" се казва: "Читалище Просвета в своите 100 години включва не само символите за идентичност на Златоград. Тук грейва първата крушка, тук се завърта първата кинолента. Но тези 100 години пазят спомена за духовния пулс на града ни. Те са завет за съхраняване будителската роля на читалището и занапред, включително и в света на информационните технологии и иновациите."